Излез от банята!
Преди обичах самотата
на множество огледала
и търсех тишината
на кънтящите плочки.
Не пия вече
сама
вода от чешмата, не се къпя
сама
със кафе, не разшивам
сама
дясното си бедро,
не плъзгам ръка
сама
по каньона на гърба си,
за да проверя дали не си ме поболял отново.
Задушава ме парата от дъха ти,
тресе ме маларийната влага
в очите ти – върви.
Излез от банята!...
Бурна макар, пяната на нашите дни
не те уплаши
ни-
най-
малко!
Излез най-после, за да не поглъща
косата ми всеки твой поглед.
Излез, за да не виждам
върховете на пръстите ти върху себе си.
Избягай от мен подобаващо,
остави вратата отворена,
за да настина;
загаси лампата и ме остави
да се разплача от тъмното и шампоана.
Излез от банята…
Избягай на топло до камината,
направи ни салата от думи
или отиди при Друга –
остави
само
късче
самота,
за да съм
сама
със себе си,
само
това.
Излез от банята.
Толкова грешно по толкова начини –
разкриви си устата в гримаса
и обърна поглед навътре,
търсещ да срещне други очи
вместо моята тъмноока отрова – размих
му цялото синьо, за да получа
цвета на косата си, отпечатана
на тайното ни място, където сме винаги
добре дошли.
И да бях извор на най-бистра вода,
калта е така неизбежна, че
сълзите ми секната в яд и безсилие –
само невинните плачат.
Ала ако захвърлим палтото със спомени
и вина, няма ли съвсем голи да тичаме
макар и ръка за ръка,
смешно двама срещу света?
Да съблечем вината, миналото, себе си
и Другите...? Сваляй – аз те чакам отвъд.
Дива нощ – призраци по пижами
се гонят
през
прашния град
пресичат кривите си
пътеки
с невиждащи стъпки.
Велзевул ли разтърси света?
Не, мили мой, добрият демон
откога
се занимава със нощници?
само Снежната кралица
дребнаво пръска стъкълца
из детските сърца.
Защо тогава по улиците кървави петна пълзят?
Това, скъпоценни, са
хорските
мисли,
уплашени и целите
червени –
Нали знаеш, раните от залежаване
кървят.
Стрелкат се, промушват се между
безмислени
тела – изгубени –
тръгнали на странно нощно пътешествие
из
безпътни
умове
и безумни улици –
избягали.
Къде ли
са ми безумните мисли,
когато ги губя за малко?
