Късчета любов/ Pieces of Love
Публикувано от Bacchante , неделя, 2 октомври 2011 г. 13:14
Десет по десет по десет
бурни въпроса
бушуват в море от сини усмивки
Вървим – ръка за ръка, сами, по трима, в компания
препъваме се, летим и танцуваме
търсим
опипом, с очи себе си, Другият
и се опиваме от младостта на живота
Със крила от стоцветни балони
създаваме бури и вятър в платната
Ще ни срещне ли скоро съдбата,
ще водим ли битки безбройни или
ще се смеем в безкраен захлас,
по една малка пелопонеска война
в разделна доза, на час
ще печелим и губим.
Сега ли да протегна ръка,
сега да се гмурна в тези очи,
сиамската близост да търся.
Има ли край младостта и
не ходим ли крачка пред себе си
и така невинно се спъваме,
Докога ще ме парят искрите
на бездънния кладенец
дето наричаш душа.
Като за пръв път се поглеждаме
- неми – и препускат през нас
развързани мисли:
забрави за въпросите, тихо превърнати
във
десет пъти по десет
късчета любов.
Ten to the tenth to the tenth
ravenous questions
storming in a blue-smile sea
And here we are – walking hand in hand, alone, in threes and gangs
Tripping, flying, and dancing
Searching
blindly, with eyes wide open ourselves and the Other
drinking up our juvenile life
A thousand-winged hot-air balloons
gather up storms and wind in our sails
Do we have a date with our fortune
Are we fighting to death or
Are we loosing ourselves in the timeless of laughers
A tiny tragic Greek war
a day, in smal doses
we’ll be wining and losing
Is time to give you a hand,
to dive in your eyes
and look for my Siamese twin.
How boundless is youth and
aren’t we a teeny step ahead
and naïvely lost.
Is there an end to the
Burning stare of the bottomless pit
that you must be calling your soul.
We look as if we have never seen Us
-so mute – as we have let a bunch of stray thoughts
running wild through our veins:
quit all the question,
they were quietly turned
into
ten to the tenth
pieces of love.
Публикуване на коментар