Looks Like Rain - къщичка в къта на Крис

Ситно нанизани спомени опасват града, който уж ме напуска;
Прозаично уж следва закуска, а аз правя
Чай от сълзи
И капка забрава – Тя някак нигока не достига
Затръшвам вратата суетно
И тайно после открехвам, за да пропусна
Лъч от присъствие –
 По човешки не искам да бъда забравена, да гледам
Плажните оргии като безмълвен участник
И да броя кръговете на срама си

 А искам
Да рисувам болка, каквато на мен ми отива,
Да създавам хаоса, който така ме обърква,
Да изричам думите, които ме свиват от ужас
И да събуждам очите, които ме правят безсънна,
Искам да изграждам пътеки от мъка и лава
Искам да съм кошмар в споделено легло
Искам да посея съмнения и да пожъна безмилостен смях
Искам да падна на пътя и да спъвам минаващите,
Искам да ухая на минало и да напомням за бъдеще,
 Искам да живея за другия, а други да няма,
Искам да крия лицето си, да остана без малкия пръст на лявата ръка, да изсмуча всичкия въздух и да свия земята до смешни размери
Искам да прекрача прага, който никога не съм виждала и да легна в едно чуждо легло
За да видя дали черната проповед виси още над него

 ***

 Странно съвпадаш, като дефектно парченце
От евтин пъзел – почти, но не съвсем
 Някак накриво лежиш в тясното легло
Казваш ми, че не съм ти удобна, а цял се увиваш със мене при първа възможност.
На книга трябвало да си уравновесен, а стрелката ти се върти бясно и успява да сочи само навътре.
Ще ми се да ти изпия мозъка – без да се плашиш –
Да те оставя черупка, която да мога сама да напълня,
За да съм не само Спасител, но и Създател.
Егото ми смело покрива поляната, в която ти искаше да отъркаш себе си –
Невъзможно е да кажеш, дали парченцата от мен ти влязоха в окото преди или след като ме счупи.
 ***
 Безумието не ни отива на възрастта и затова сме сенилно открити –
 Без умисъл, но и без чувство.
Решавам, че ще ти кажа, че съм те сънувала – най-малко два пъти, а те забравям и посред бял ден.
Помъкнали куфари от бебешка кожа се блъскаме, ти забравяш обноските и не предлагаш да носиш моя,
Ти пък вече си съвсем завършен, защото те нарисувах ядосан и те запечатах в черно-белия плик с адрес ул. Никъде.

It’s one of those nights
 I would cry after sex
 But instead I scribble
 You know you’ve hit rock bottom
 When you only write therapeutically
 And you don’t believe in therapy
 There is a little green monster inside me
 Devouring me But what’s worse – I think I’ve
 thinned out
 And you can see him grinning from inside my chest
 Where my ribs are his playground
 And you might get scared
 As I’m pretty sure he has your eyes
 To say the least

 Not only am I transparent
 But I seem to be too weak to wear my clothes
 So I come to you naked every night
 Unarmed
 And I give you nightmares
 Of crying damsels in distress
 Possibly after having had sex

 There’s nothing exquisite about the pain
 But we keep on going, cos I don’t know another way.