Looks Like Rain - къщичка в къта на Крис

Ситно нанизани спомени опасват града, който уж ме напуска;
Прозаично уж следва закуска, а аз правя
Чай от сълзи
И капка забрава – Тя някак нигока не достига
Затръшвам вратата суетно
И тайно после открехвам, за да пропусна
Лъч от присъствие –
 По човешки не искам да бъда забравена, да гледам
Плажните оргии като безмълвен участник
И да броя кръговете на срама си

 А искам
Да рисувам болка, каквато на мен ми отива,
Да създавам хаоса, който така ме обърква,
Да изричам думите, които ме свиват от ужас
И да събуждам очите, които ме правят безсънна,
Искам да изграждам пътеки от мъка и лава
Искам да съм кошмар в споделено легло
Искам да посея съмнения и да пожъна безмилостен смях
Искам да падна на пътя и да спъвам минаващите,
Искам да ухая на минало и да напомням за бъдеще,
 Искам да живея за другия, а други да няма,
Искам да крия лицето си, да остана без малкия пръст на лявата ръка, да изсмуча всичкия въздух и да свия земята до смешни размери
Искам да прекрача прага, който никога не съм виждала и да легна в едно чуждо легло
За да видя дали черната проповед виси още над него

 ***

 Странно съвпадаш, като дефектно парченце
От евтин пъзел – почти, но не съвсем
 Някак накриво лежиш в тясното легло
Казваш ми, че не съм ти удобна, а цял се увиваш със мене при първа възможност.
На книга трябвало да си уравновесен, а стрелката ти се върти бясно и успява да сочи само навътре.
Ще ми се да ти изпия мозъка – без да се плашиш –
Да те оставя черупка, която да мога сама да напълня,
За да съм не само Спасител, но и Създател.
Егото ми смело покрива поляната, в която ти искаше да отъркаш себе си –
Невъзможно е да кажеш, дали парченцата от мен ти влязоха в окото преди или след като ме счупи.
 ***
 Безумието не ни отива на възрастта и затова сме сенилно открити –
 Без умисъл, но и без чувство.
Решавам, че ще ти кажа, че съм те сънувала – най-малко два пъти, а те забравям и посред бял ден.
Помъкнали куфари от бебешка кожа се блъскаме, ти забравяш обноските и не предлагаш да носиш моя,
Ти пък вече си съвсем завършен, защото те нарисувах ядосан и те запечатах в черно-белия плик с адрес ул. Никъде.