Аз, ти и То
Публикувано от Bacchante , събота, 1 май 2010 г. 22:18
Някак те избягвах досега
И упорито те наричах скука,
Заровен в мислите на други.
От нищото обаче се търкулна
Малкият зелен молив
И ми припомни,
Че празно ми е не защото
Аз съм празна,
А – уви – защото
Нещо неизказано заровихме със тебе,
Знаеш, преди време,
А то вместо да мълчи – покълна
И отвори паст да ме погълне.
И празно ми е не защото
Го откъснах и захвърлих
Във морето безразлично,
А – уви – защото
Ме е страх,
Че няма да поникне пак.
И празно ми е не защото
Няма днес да се обадиш,
А – уви – защото
Аз ще се обадя скоро,
За да кажа нещо глупаво,
И да започне отначало
Онова, което без да искам
нарекох само скука.
Публикуване на коментар