Монолг с една дама

Публикувано от Bacchante , събота, 1 май 2010 г. 22:28

С метафори ли пак говоря? Извинявай.
Все пиша напоследък, затова. Попиши и ти.
Да поплача казваш? Не са различни буквите ми от сълзи.
Кристални казваш? И двете сме поръсени с кристалчета
Като кифли със ким. Да поговорим казваш?
Не говорим ли и сега макар и някак в монолог?
Това е на неразделните синдрома. (или се наричаше мотив?)
Ей тука, през корема сме слепени и преливаме си кръв и жлъч.
Отново ли да спра? Греша ли?
Да скъсаме с монолога, с листа и със тебе?
Така излиза сметката ни някъде към четири и десет.

Обичам, когато ме гледаш така. Означава, че ме мислиш за луда.

0 Response to "Монолг с една дама"

Публикуване на коментар