Монолг с една дама
Публикувано от Bacchante , събота, 1 май 2010 г. 22:28
С метафори ли пак говоря?                          Извинявай.
Все пиша напоследък, затова.                       Попиши и ти.
Да поплача казваш?                                Не са различни буквите ми от сълзи.
Кристални казваш?                                 И двете сме поръсени с кристалчета
Като кифли със ким.                               Да поговорим казваш?
Не говорим ли и сега                              макар и някак в монолог?
Това е на неразделните                            синдрома. (или се наричаше мотив?)
Ей тука, през корема сме слепени                  и преливаме си кръв и жлъч.
Отново ли да спра?                                Греша ли?
Да скъсаме с монолога, с листа                    и със тебе?
Така излиза сметката ни                           някъде към четири и десет.
Обичам, когато ме гледаш така.                    Означава, че ме мислиш за луда.
 


 
 
Публикуване на коментар