Бездната или Колко сме различни
Публикувано от Bacchante , събота, 1 май 2010 г. 22:33
Най-красивите ти черни извивки
летят с мене в ужаса на звуците
и само най-тънкото на пръстите
достига до Виолетово;
за тридесет и трети (христови) път
слушам шизофреничния Аз на Безкрая
и ушите ми горят – от срам, човече,
че надничам наТАМ,
отвъд пътя, истината и живота,
отвъд сивото, отвъд карето и
танцуващата сянка на вечния ритъм
и на мръсните приказки на дервишите;
Алла, убий ни за глупостта,
която сеем навред като парченца
кожа или дълги черни крайници
и дълго ни души в любов!
И нека противоположностите се привличат –
аз искам своя клан, където всички
сме еднакви в търсенето, в страстта и в
малките си пръсти…
Публикуване на коментар