Daemonic
Публикувано от Bacchante , събота, 1 май 2010 г. 22:31
През мъглата се плъзгах
– далече от вас
извървях пътя дотам
– и обратно
с едничка само плаха мисъл
(подаваща се иззад лявото ухо):
Да играем на слуга и господар!
Аз ще съм ви:
бич божий,
манна небесна,
серните огньове
и
адовите мъки.
Ще рисувам по телата ви
със срам
и от очите ви ще черпя вдъхновение
като от кладенци:
но плитки,
пълни
с
яд!
Не ме убивайте с презрение:
ръцете ми
вържете –
да не мога
да ги скръстя
в безразличие.
Първата
паечна сутрин без мен
ще ви бъде последна уви!
????????????????????????????????????????????????
Чуваш ли пращенето на радиото?
Убиваш
ме ссссс(с)кука!
От стъпките ти гъбени долавям само туй:
крр, крр, кррр
тихо, като гургулица
????????????????????????????????????????????????
А името ми помниш ли?
Крр, крр, кррр
Не, силно и пронизващо!
Време е за покушение,
Да свалим властта като последна
Дреха,
Прикриваща кафявите рисунка на срама!
Но спрете, ножът трябва да е тънък, а платното
- бяло,
за да е всичко по системата!
Сега!
* * *
Публикуване на коментар