Tabula rasa
Публикувано от Bacchante , събота, 1 май 2010 г. 22:26
Там където с теб кръстосахме погледи,
Когато тишината крещеше,
С когото бяхме – побегна,
Каквото бяхме – изчезна.
И на това бяло платно нарисува
със своите въглен-очи
Всяка гънка по моите дрехи
И възлите във косата
И трите ми черни обици.
Моите линии са бледи, простИ;
плахи са щрихите,
тихи са думите,
странни – усмивките.
Ръцете само са в полет.
Те
- белите птици на Хардинг -
Носят със себе си мирис на мента,
На погледи скрити от теб,
На думи във мен издълбани,
И на всичко, което не разбрахме
тогава.
Рисувай, а аз ще те гледам.
Публикуване на коментар